Джайв

Кратка история на танца

Такт на танца: 4/4

Темпо: 32-44 удара в минута (bpm)

Броене: "1-2, 3-и-4, 3-и-4"

Година на появяване: 1927 г.

Точният произход на името на танца не е известен. Предполага се, че идва от жаргонен израз, означаващ "говоря мръсотии", което донякъде описва и стила на танца - дързък и шумен.

Всъщност, пълното название на танца е Jitterbug Jive, въпреки че в действителност много малко хора го наричат така. С това си име става известен благодарение на анимационен филм от 30-те години с Мики Маус и Мини Маус, в който двете мишлета танцуват именно този танц. ("Jitterbug" също може да идва от начина, по който били наричани танцьорите, обичащи бързия джаз, а Jive да е било добавено със значение "лъжлив" или "грешен/неправилен".)

Първите следи на този танц се появяват през 20-ти век из средите на афро-американските роби, които имали танци, притежаващи тройни и единични стъпки. Музикалният съпровод бил с продължителни барабанни удари и много напомнял ритъма на съвременния Джайв. В днешно време Джайв е разделен на две основни групи: с автентично африканско звучене и осъвременен вариант.

Интересното от историята на танца е, че той е познат под много имена (или по-точно има танци с различни имена и почти еднакво звучене) - Суинг (Swing), Джитербъг (Jitterbug), Линди Хоп (Lindy Hop), Чарлстон (Charlestone). Около 1880 год. е бил познат под името "Кейк Уолк" (Cake Walk) - сред танцуващите го (предимно чернокожи) съществувала традицията да дават кейк на победителя в състезанието именно по този танц.

Най-силна е връзката между Джайв и Суинг. Това е така, защото развитието на първия е най-повлияно от сътезанията по Суинг, които били организирани в началото на 20-ти век. Впоследвстие Джайв се отделил като стил между 50-те и 60-те години. Още тогава Джайв притежавал характерните и за днес кикове, фликове и интересни жестове. Всъщност, изначалните стъпки на танца са взети от разпространени градски танци. Въртенията, както и премятанията през глава, са "деца" на стари английски танци, в които двойките се кръстосвали и разминавали по диагонал.

Тъй като ранната версия на танца била доста по-бавна от съвременната, съществува теория за това как е станало това преминаване от бавен в бърз ритъм: танцьорите били принудени да си вдигат краката, за да не се спъват (танцът се танцувал из клубове, където обикновено паркетът или настилката не били равни), а свирещите клубни оркестри "отговорили" подобаващо на тези повдигания.

Танцът е пренесен от САЩ в Европа от американските войници (около 1940 год.), и бързо станава любим на младото население.

Не след дълго инструктурите в Англия развили забързания и енергичен Джайв, в резултат на което той започнал да се танцува на по-бавна музика. В клубовете на Острова, в които се танцувал Джайв, някои дами носели специални подплънки (bumpers), за да предпазят тялото си от пълен (неприличен) контакт с партньора.

През 1968 год. бива приет като пети танц в латиноамериканската програма за международни състезанния.

Твърди се, че танцът не е основа за развитие на нови стилове. Въпреки това стъпки, характерни за него, могат да бъдат видяни при изпълнение на Рокендрол.

На състезания танцът е изпитание за състезателите, тъй като е последният и в същото време - най-енергичният. Изпълнението на добрите и тренирани двойки винаги изпъква.

Разрешени фигури