Самба

Кратка история на танца

Такт на танца: 2/4

Темпо: 48-52 удара в минута (bpm)

Броене: "1 - (и) - 2"

В състезателната програма от: 1956 г.

Преди да се впуснем в каквито и да било обяснения за танца, нека поясним, че информацията тук е доста сбита. Това следва от невъзможността да бъде поместена цялата (и подробна) история на танц, бурно развивал се в продължение на повече от 170 години. В допълнение - исторически погледнато, в развитието на танца могат да бъдат разграничени отделни периоди и етапи, което допълнително усложнява избора на факти, уместни за отбелязване тук.

Родината на Самба е Бразилия. В голяма част от пренаселените крайбрежни райони на страната и днес могат да се чуят забележителни музикални комбинации, повлияни от африканската, индианската и иберийската култури. Съвременната Самба се развива на базата на по-ранен бразилски стил музика, наречен Choro. Както музиката в стил самба, така и танцът Самба съществуват в множество вариации и форми - жизнени карнавални изпълнения, релаксиращи китарни съпроводи, бавни версии и други.

Историята започва през далечния 16-ти век, когато португалски заселници открили източното крайбрежие на Южна Америка - място, което те нарекли Януарската река (Rio de Janeiro). Колонистите скоро се заселили, а колонията просперирала - постоянно били внасяни роби от Югозападна Африка, които трябвало да работят в различни плантации в местността Bahia. Същата, която впоследствие се превърнала в Бразилия.

За поклонниците на афро-бразилската религия Candomble "самба" означава "моля се/призовавам духа в мен". Ритуалите, използвани от привържениците на тази религия, били съпровождани от специфични мелодии.

Африканските ритми които били пренасени от пристигащите от Йоруба, Конго и други части на Западна Африка роби, които, от своя страна, използвали своята музика, за да призовават различни духове и божества, започнали да се сливат с латино музиката. И до днес Candomble съществува, като независимо от изминалото време, е запазила ритмите си - тези, които оказали най-силно въздействие върху изграждането на Самба като уникален жанр музика.

Танците на заселените и новопристигащи роби били смятани за греховни от европейците и властите на различни места се опитвали да спрат практикуването им и оттам - нарастващата им популярност. Въпреки това много от танците се радвали на завидна слава както сред цветнокожите, така и сред представителите на бялата раса. Такъв танц бил Батук - танцувал се в кръг, а стъпките му наподобявали тези на танца Чарлстон. Изпълнявал се в синхрон с пляскане на ръце и биене на барабани. Батук станал толкова известен, че португалският император Мануел I издал закон, с който го забранил (някъде началото на 19-ти век).

През 30-те години на 19-ти век бил създаден комбиниран танц, обединяващ преплетените фигури на танците, изпълнявани от внасяните роби и специфичните движения на тялото, характерни за местния танц Лунду (местен, т.е. характерен за коренните жители на местността Bahia). Този танц бил усъвършенстван и започнал да се изпълнява от танцьори, играещи го в "европейски" хват, т.е. затворен хват.

Около 1885 год. на висшето общество на Рио де Жанейро допаднал именно този танц, като в тези среди той се разпространявал под името Zemba Queca. Втори път танцът бил преработен и още веднъж приел ново име - Масемба (Masemba). В началото на 20-ти век, Масемба бил комбиниран с друг бразилски танц - Машиш (Maxixe) - и бил популяризиран в САЩ и Европа. Описвал се като подобен на Полка и изпълняван под звуците на кубинска Хабанера (стил, идващ от Хавана). В съвременната Самба все още съществува стъпка, носеща името Maxixe, представляваща комбинация от шасе и пойнт.

През 1928 год. в Рио отваря врати първото училище по Самба, което според основателите си било повече клуб, а не учебно заведение. През същата година е издадена и книга, в която били включени инструкции, касаещи изпълнението на танца.

През 30-те години на 20-ти век форма на Самба, наричана Кариока, се появила в Англия и САЩ. Благодарение на киното (и актьори като Фред Астер и Джинджър Роджърс), стилът се популяризирал. През 1941 год. славата му нарастнала покрай изпълненията на Кармен Миранда в много нейни филми.

Стилът Боса Нова ("нова вълна") направил голям бум в САЩ през 60-те с песента "The Girl From Ipanema", а танцът Самба под това си име бил представен в Щатите за първи път в бродуейската пиеса "Street Carnival" няколко десетилетия по-рано - около 1920 год.

Ето че стигаме и до 1956 година - годината на раждане на състезателния стил Самба. Запазвайки елементи от оригиналната (според бразилците) Самба, Пиер Лавел (Pierre Lavelle) оформя спортния вариант, т.е определя формата на музикалния съпровод. В Европа танцът (в състезателната си форма) е представен от двама танцьори на Машиш - Мануел Диниз ("Duque" - "Херцога") и Габи. Оттогава нови и различни краткотрайни форми на танца се появяват, за да се нагодят към съвременната музика.

От състезателна гледна точка Самба е прогресивен танц. Както и повечето от останалите танци, така и този с течение на времето е изгубил пряката връзка с корените си. Отчасти това става и заради нуждата танцът да се пригоди така, че да може да се танцува състезателно.

Както вече споменах, на турнири по латиноамерикански танци за аматьори Самба се изпълнява пръв в състезателната програма. Професионалните танцьори го изпълняват като втори танц в програмата си.

Разрешени фигури