Ча-ча-ча

Кратка история на танца

Такт на танца: 4/4

Темпо: 30-32 удара в минута (bpm)

Броене: "2-3-ча-ча-ча" или "1-2-3-ча-ча"

В състезателната програма от: 1952 г.

Мамбо произхожда от Хаити. Към края на 40-те години на 20-ти век курортите на Хавана (Куба) били едни сред най-желаните места за почивка от американците. Най-известните американски танцувална трупи, както и много латино групи изнасяли представления в казината из града (Хавана). Някои от тези оркестри опитвали да свирят различни комбинации от американски джаз и кубинска Румба. В резултат на това се появил нов тип ритъм, който бил наречен Мамбо ("мамбо" се наричат вуду жриците в религията (най-вероятно Candomble) на чернокожите жители на Африка. Оттук следва, че Ча-ча-ча е "дете" на ритуален танц от Западна Африка). Съществуват три форми на мамбо: единично, двойно и тройно.

Ча-ча-ча (предположение относно името на танца е, че то наподобява звука, който се чува при изпълнение на тройните стъпки) или Тройно Мамбо е в същността си утроен ритъм на Мамбо (т.е. на два удара от такта се правят 3 стъпки; при тройното Мамбо се изпълняват пет стъпки в един такт).

Скоро се появил танц, подхождащ на новия мамбо-ритъм. Характерно за него било, че се танцувал повече ауфтакт, отколкото в правилно време. По тази причина танцът станал популярен главно сред танцьори, които предварително били запознати със сложната афро-кубинска музика. Сред многото фигури на новия танц особено се откроявала една, чието име било "чач" ("chatch"). Включвала три бързи смени на тежестта, предшествани от две бавни стъпки. До 50те години тя се развила в нов танц, включващ много прости вариации на основната стъпка. Този танц бил наречен  Ча-Ча-Ча.

На запад Мамбо е представено през 1948 година.
Учителят по танци Пиер Лавел (същият, който представя състезателната Самба) посетил Куба през 1952 год. и забелязал, че понякога Румба се танцувала с добавени тактове. Щом се върнал обратно във Великобритания, той започнал да преподава стъпките, танцувани на допълнителните тактове, като отделен танц. Името на танца на Пиер идва или от някоя от испанските думи "chacha" ("бавачка"), "chachar" ("дъвча листа кока"), "char" ("чай"), или най-вероятно от името на друг бърз и жизнерадостен кубински танц - Гуарача (Guaracha).
Последният бил популярен в Европа и по-рано, т.е. преди началото на века (има данни, че танц с това име е бил танцуван в Шотландия още през 1898 год.). През 1954 год. танцът бил определен като "Мамбо с ритъм, отброяван с гуиро (вид перкусионнен инструмент)".

Като стил на изпълнение, танцът наследил много от своите предшественици Румба и Мамбо (например, краката остават почти винаги долепени до пода - нещо характерно за всички латино танци; ханшът е отпуснат, позволявайки свободно движение в таза; тежестта на горната част на тялото се прехвърля върху извършилия движение крак, докато се изпълняват съответните стъпки).

Съществуват три направления на този танц, различаващи се по мястото на изпълнение на тройната стъпка "ча-ча-ча" (ча-ча-ча шасе), съобразено с такта на музиката. Състезателният вариант и уличният танц Ча-ча-ча (Street Cha-cha-cha, в Куба) отброяват "2-3-ча-ча-ча". В западния вариант и латинската улична Ча-ча-ча (Latin Street Cha-cha-cha, на много места извън Куба) се отброява "1-2-ча-ча-ча" или "ча-ча-ча-3-4".

Гуахира (Guajira), "продукт" също на тройното Мамбо, заедно с Danzon, представят всички версии, танцувани като социални танци. Ритъмът на Гуахира все още се използва като основа от много кубинци и пуерториканци, тъй като те смятат, че останалите версии са "поангликанчени" така, че да паснат на пазара (т.е. комерсиализирани). Както може да се очаква за танц с автентичните корени, много малка част от оригиналните стъпки се танцуват на съвременен етап. По-архаични стъпки днес се танцуват и могат да бъдат видяни из нощните (латино) клубове на Южна Флорида.

Съществува западен вид Ча-ча-ча ("Cowboy" Cha-Cha-Cha), който се танцува на четири пълни такта. В допълнение - съществуват няколко съвременни кънтри танци, чиито имена съдържат "ча-ча-ча".

Състезателният вариант на този танц се изпълнява или на оригинална латино музика, или на по-съвременни латино-поп или латино-рок версии. Характерното е, че тя (музиката) е енергична, със стабилен ритъм, докато оригиналната латино музика е по-бавна, чувствителна и включва усложнен ритъм.

В състезателната програма при аматьори този танц се изпълнява втори, а при професионалисти - първи.

Разрешени фигури