Мамбо възниква в Куба, там където има големи поселения от хаитяни. На Хаити „мамбо” е вуду магьосница, която сред селяните играе ролята на съветник, баячка, екзорсист, духовен съветник и организатор на общите забави. Въпреки това на Хаити няма народен танц наречен „Мамбо”.
Танцът Салса е смесица от много латино и афро-карибски танци. Всеки един от тях е изиграл роля в еволюцията му.
Салса си прилича с Мамбо по това, че и при двата танца фигурите се състоят от шест стъпки, които се танцуват на осем удара в музиката. Те имат и много еднакви движения. В Салса въртенията са се превърнали във важна характеристика и, за това цялостното впечатление и усещане от танца са различни от тези при Мамбо. При него движението се осъществява основно напред и назад, докато при Салса, то е по-скоро на страни.
Бачата е музикална и танцова форма, която възниква по селата и в крайните градски квартали на Доминиканската Република.
Основна тема в Бачатата са романтичните истории, особено доминират историите за нещастна любов и тъга. Оригиналният термин, с които е бил наричан този жанр е бил „amargue” („горчивина” или „тъжна музика”), но после по-неутралния термин Бачата станал популярен.
Произхода на Зука може да бъде проследен до френските острови Гваделупа и Мартиника, където се появявя в началото и средата на 80-те. В своята книга „Зук: Световна Музика в Западните Индии” Джослин Гилбо заявява, че Зук е създание на чернокожите, креолско говорящите Антилски артисти" и поставя на преден план теория, че е продукт на борбата, за създаване на някакъв вид националната идентичност сред четирите острова Мартиника, Гваделупа, Доминика и Санта Лусия. И четирите острова делят подобно колониално минало, като са били под френско и английско управление в различни моменти от историята с
Меренге е национален танц на Доминиканската република, както и до известна степен, на Хаити, съседната страна на острова.
