Мамбо възниква в Куба, там където има големи поселения от хаитяни. На Хаити „мамбо” е вуду магьосница, която сред селяните играе ролята на съветник, баячка, екзорсист, духовен съветник и организатор на общите забави. Въпреки това на Хаити няма народен танц наречен „Мамбо”.
Смесицата от Суинг и кубинска музика, е създала този пленяващ стил и впоследствие и нов сензационен танц. Мамбото не е могло да се появи по-рано тъй като кубинският и американският джаз не са били смесвани преди. Танцът Мамбо се счита за рожба на Перез Прадо, тъй като той го представя в нощен клуб Л;а Тропикана в Хавана през 1943. След това други лидери на латиноамерикански групи като Тито Родригез, Пупи Кампо, Тито Пуенте, Мачито и Хавиер Кугат създават свои стилове и дават тласък на Мамбо манията.
В началото Мамбо е било изпълнявано като румба със завършващ джазов рефрен. Може да бъде описано като джазов рефрен или Румба с акцент на 2 и на 4 в такт 4/4. Кубинците или музиканти без особен опит биха поставили акцента, на който и да е удар.
За пръв път се появява в САЩ в Ню Йорк Плаза Балруум – любимо място на танцьорите от Харлем. През 1947 година става популярно и в Паладиум и други популярни клубове като Китайската кукла, Хавана, Мадрид и Бърдленд.
Модифицирана версия на Мамбо (оригиналът е трябвало да бъде променен заради сложните акробатики) е била представена пред широката публика в танцовите студия, хотелите и нощните клубове в Ню Йорк и Маями. Мамбо жъне успехи. Танцьорите на Мамбо скоро били наречени „мамбоникс”.
Мамбо манията не продължила дълго и днес то се изпълнява самло от напреднали танцьори. Учителите са на едно мнение, че е един от най-трудните танци. Една от основните заслуги на Мамбото, е че то е довело до появата на Ча-ча ча.
Интересът към Мамбо е възроден благодарение на няколко филма, в които то е представено, както и на Еди Торес. Той е професионален танцьор и фанатик на тема Мамбо, които е предприел поход за възраждане на Мамбо в танцовите зали. Еди Торес е символ на този стил и постоянно гради репутацията си на танцьор, инструктор и хореограф. Известен е като „Кралят на Мамбо”. Той е твърдо решен да запознае танцьорите с това, което смята за автентичен клубен стил Мамбо, който през 90те е по-известен като Салса.