Меренге е национален танц на Доминиканската република, както и до известна степен, на Хаити, съседната страна на острова.
Има две популярни версии за произхода на Доминиканския национален танц Меренге. Едната разказва, че танцът произхожда от робите, които са били оковани заедно и по необходимост, са били принудени да влачат единия си крак, докато режели захарната тръстика в ритъма на барабаните. Втората история твърди, че известен национален герой бил ранен в крака по време на една от многото революции в Доминиканската република. Селяните го посрещнали у дома с голям празник и от съчувствие, всички се почувствали длъжни да отпуснат и да плъзгат единия си крак докато танцуват.
Меренге съществува от ранните години на Доминиканската република (в Хаити, подобен танц се нарича Меринге). Възможно е танцът да е получил името си от сладки, направени от захар и яйчен белтък, поради лекият и жизнерадостен характер на танца или поради неговия кратък и точен ритъм.
До средата на ХIХ век, Меренге е много популярен в Доминиканската република. Не само, че е танцът, използван за всеки повод в републиката, но е много популярен и в целия Карибски басейн и Южна Америка, и е един от стандартните латиноамериканските танци в САЩ.
Музиката меренге е много разнообразна. Темпото се различава много и доминиканци се радват на рязко ускоряващото се темпо към края на танца. Най-любимата мелодия в клубовете и ресторантите, които имат дансинг, започва като бавно Болеро, преминава в Меренге и завършва в ритъма на Джайв. В стандартните латиноамерикански танци Меренге е по-бавно и има различни движения в ханша.
Меренге е представено в Съединените щати в района на Ню Йорк, въпреки това, то става известно едва няколко години по-късно. Това е танц, идеален за малки, претъпкани клубове, който е лесен за изучаване и е по същество за забавление.