Румба

Кратка история на танца

Такт на танца: 4/4

Темпо: 25-27 удара в минута (bpm)

Броене: "(1 -) 2 - 3 - 4 " или "бавно - бързо"

Година на появяване: 1913 г.

Думата "румба" е термин, обединяващ голям набор от имена на танци - Сон, Дансон, Гуахира, Гуарача, Нанинго (Son, Danzon, Guagira, Guaracha, Naningo).

Съществуват две направления на този танц: испанска и африканска версия. Въпреки че основното развитие на танца било в Куба, във времето подобни танци са се появявали на Карибските острови и Латинска Америка.

Основно оформянето на Румба станало през 16-ти век около бурния период на внос на чернокожи роби от Африка в Америка. Оригиналният туземен танц Румба бил в основата си пресъздаване на любовен акт. Танцувал се бързо, със силно изразени движения на ханша, предизвикателно поведение от страна на мъжа и защитна роля - от страна на жената. Ритъмът на танца бил насечен, за да можело да се подчертаят добре експресивните движения на танцьорите. Инструментите, на които се изпълнявал музикалният съпровод, били маракас, клавес , маримбола и барабани.

Скоро след Втората световна война танцът Сон станал популярен сред работническата класа на Куба. Той представлява бавна и изчистена версия на гореспоменатата африканска Румба. Още по-бавна версия е Дансон - танцът на заможната част от кубинското общество. При него се правят малки стъпки, при които дамата леко движи бедрата си, докато свива и изпъва коленете си.

Американската Румба е модифицирана версия на Сон. Първият сериозен опит да се "внесе" Румба в САЩ бил направен от Лю Куин и Джоан Сойър през 1913 год. Десет години по-късно Емил Колеман и неговата група започнали да работят заедно с няколко кубински изпълнители и танцьори в Ню Йорк. През 1925 год. Бенито Колада отворил клуб "El Chico" в Гринуич Вилидж и скоро открил, че нюйоркчаните нямат и бегла предства от характера на Румба.

Сериозен интерес към латино музиката се забелязал през 1929 год. Към края на 20-те години на 20-ти век Хавиер Кугат създал оркестър, който се ориентирал към усъвършенстване изпълненията си само на латиноамериканска музика. За пръв път те свирили в "Coconut Grove" в Лос Анжелис. Допълнително правили записи за филми( "In Gay Madrid"). В края на 30-те години Кугат вече свирил в известния хотел "Waldorf Astoria" в Ню Йорк, а в ранното начало на 40-те за него се твърдяло, че ръководи най-невероятния оркестър по онова време.

В Европа представянето на Румба се дължи предимно на ентусиазма и интерпретацията на Пиер Лавел (учител и хореограф). През 1930 год. той и партньорката му, Дорис Лавел, демонстрирали и популяризирали латиноамериканските танци в Лондон. Те представили истинската кубинска Румба, която (след множество спорове и разногласия) официално била приета през 1955 год.

Някои танцьори възприемат този танц като най-еротичния и чувствителен измежду латино танците - заради неговия бавен ритъм и заради многото движения в ханша, които се изпълняват при танцуването му. Всъщност той е втори в класацията за най-бавен (откъм темпо) танц. Подреждането е следното: болеро, румба, ча-ча-ча и мамбо.

Състезателният танц Румба е наследил повечето от движенията си от танца Сон (същото важи за салсата и мамбото). Може да се твърди, че именно тя е допринесла и най-много е повлияла за създаването на танца Ча-ча-ча. И наистина - повечето фигури от танца Румба (ако не всички) могат да бъдат интерпретирани и в Ча-ча-ча.

На състезания този танц е трети поред.

Разрешени фигури