Фокстрот

Кратка история на танца

Такт на танца: 4/4

Темпо: 30-32 удара в минута (bpm)

Броене: "1 - 2 - 3 - 4" ("бавно - бързо")

Година на появяване: 1913 год.

В началото на 20-ти век (Ерата на Рагтайм-а) цяло съзвездие "животински" танци се появявали и за кратко ставали популярни. Всички те произлезли от ранния вариант на танца Two Step. Като пример могат да се посочат танците Squirrel (Катерица; характеризирал се с малки стъпки, при изпълнението на който се импровизирала надутост, префърцуненост), Duck Waddle (Патешка Походка; включвал бърз ход и плавни полюлявания на горната част на тялото наляво-надясно), Snake (Змия; танцьорите лъкатушели наоколо, свирейки на банджо). Съществували и по-комични танци като Lame Duck (Куца Патица), Chicken Scratch (Пилешко Почесване), Kangaroo Hop (Кенгуру Подскок), Horse Canter (Конски Галоп), Horse Trot (Конски Тръс) и разбира се - Fox Trot (Фокстрот, Лисичи Ход, Ходът на Фокс и много други - в зависимост от гледната точка).

Фокстротът се заражда през лятото на 1914 година. Основен принос за това има вариететният актьор Хари Фокс, чието истинско име е Артър Керингфорд. Псевдонимът "Fox" (лисица) наследява от дядо си.

Хари започва да се грижи сам за себе си от малък - още 15-годишен. Включва се в циркoва трупа, заедно с която прави едно турне, след което решава да се пробва като бейзболист, но играе професионално доста кратък период от време. Музикален продуцент го чува как пее и харесва гласа му, което му осигурява работа като певец във водевил (вид вариететно представление) в Сан Франциско.

След земетресението в Сан Франциско през 1906 год. бъдещият баща на фокстрота се преселва на изток - заживява в Ню Йорк. В началото на 1914 год.

Така започва историята на танца Фокстрот - в "Градината на танца" на покрива на "The New York Theatre". Като част от представлението си, на слизане надолу по стълбите, Хари Фокс изпълнявал потропващи стъпки под съпровода на рагтайм музика - хората нарекли това "потропването на Фокс" - "Fox's Trot".

За разлика от споменатите в началото "животински" танци, "рожбата" на Хари Фокс не била възприемана като такъв тип изпълнение. Шоуто имало успех и през 1915 год. било представено пред членове на ISTD (Imperial Society of Teachers of Dancing; Кралско Общество на Учителите по Танци) в Лондон. Скоро и елитът на танцовия свят започнал да опитва да "прихване" необичайния стил и движение на новия танц. След като американецът Г. К. Андерсън и партньорката му Джоусефин Брадли спечели няколко поредни състезания, било пределно ясно, че се е оформил нов стил танц - Фокстротът бил роден.

В ранните си дни танцът изобщо не бил "спокоен" и нямал нищо общо със съвременното "slow-quick-quick" отброяване. Тогава изпълнението му е представлявало нещо, приличащо именно на ход (тръс; trot). Танцьорите правели четири бавни стъпки, като леко приклякали, след което изпълнявали осем бързи, като за целта леко се издигали, а всичко това ставало по кръг. Стъпките се редували - с лице по линия на танца и съответно - с ход "назад". Танцът имал своите подскоци (hops) и ритания (kicks). Първия опит да дефинира ритъма на танца дошъл от американски учител, който казал, че танцът се състои от "две неща за запомняне: бавен ход, при който една стъпка отнема две бройки; и тръс или бягане, при което една стъпка отнема една бройка".

Поради популярността, на която се радвал светът на балните танци, било сметнато за наложително да се развие форма на танцуване, която да подхожда на синкопирания такт 4/4 и в същото време да се отличава с плавност и спокойствие.
Това не означавало отхвърляне или изоставяне на енергичния Фокстрот, а по-скоро трансформирането му в танц, удобен за танцуване от повече хора, и който повече оркестри ще са способни да свирят. Някъде по това време се родила и концепцията за танцуване "on the spot", т.е. социалните танци, в които за анти-социално се считало танцуването сам при наличие на свободни партньори, както и танцуването само с един и същ партньор. За поддръжниците на това течение било присъщо симпатизирането и изпълнението на фигури в танца, които били приети за табу от останалото общество.

Така танцът на Фокс се превърнал в най-значително развилия се от всички бални. Комбинирането на бавни и бързи стъпки предоставило гъвкавост и възможност за по-голямо удоволствие от танца, отколкото от танците, които имали или само бавни, или само бързи стъпки.

В Европа се появява за пръв път в началото на 20-ти век и достига върха на популярността си през 20-те години, като бързият ръст на славата му се дължи на двама талантливи американци - Vernon и Irene Castle.

В танца има такова голямо разнообразие от стъпки и фигури, каквото може би няма в никой друг танц и това със сигурност го прави един от най-трудните за научаване и изпълнение. Съвременният вариант включва части от танците Peabody, Quickstep и Roseland Foxtrot.

На състезания се танцува четвърти - след Виенски валс.
Важно е да се отбележи, че тъй като танцът изисква от танцуващите го богат опит, музикален слух и доста тренировки, то той не се танцува от танцьори клас "Е" и "D".

Разрешени фигури